В тази статия ще опиша как да си изработите буфер за свързване между компютъра и трансийвъра ви.
Схемата не е моя, беше ми пратена от LZ2DF, за което съм му благодарен. Аз я промених, така че да отговаря на моите нужди. За сега съм изработил две бройки. Едната се използва от LZ2QW, а другата от моя милост. Подложени са на жестока експлоатация и работи безотказно от страна на електроника.
Както се вижда от фигура 1, схемата е елементарна. Използват се изходите на серийния порт RS232 -3,4 и 7, за да може да се управляват телеграфния ключ, PTT-то и режима за FSK. Прави се опто изолиране между трансийвъра и PC-то. По-интересното тук са звуковите разделителни кондензатори. Те трябва да са 1:1 и да са с импеданс 600:600 ома. За целта закупих от FARNELL трансформатори тип "SM-LP-5001".
Платката можете да видите на фигура 2.
Съответно, това беше поставено в съвсем стандартна пластмасова кутийка, закупена от магазина за електроматериали - фигура 3 и фигура 4.
По-късно възникна въпросът за работа на FT8, при което моментално излезе наяве проблемът с липсата на RS232 изход към мобилният компютър. Решението беше ARDUINO модул с чип CH340G - фигура 5.
Понеже самият модул е с TTL изходи, а изводите, които ни трябват не са изведени, се наложи с тънки проводници да извеждам от краката на чипа. С транзистор BC337 инвертирам сигнала. При мен беше необходим само RTS изхода, за да управлявам PTT-то на трансивъра. Получи се една доста успешна и стабилно работеща конфигурация, а на фигура 6 се вижда как изглежда тя в сглобен вид.
Направих си кутийка на 3D принтера (фигура 7) и монтирах платката вътре (фигура 8), с което проектът беше окончателно завършен. Към момента на писане на тази статия, същият работи безотказно в продължение на повече от 2 години. Разбира се, тази схема може да се приложи и към много други трансийвъри. Само адаптирайте куплонга към съответният модел.